Защо джърситата на Дива Самодива изглеждат точно така

Всяко решение в дизайна на джърсито – кройката, материята, мотивите – е взето след грешка. Или след въпрос без добър отговор. Или след момент, в който съм сложила нещо чуждо и съм разбрала какво не искам.

Не съм тръгнала с перфектна визия. Тръгнала съм с ясно усещане за несправедливост: жените, които карат сериозно, заслужават дреха, която ги представя. И от там нататък много проби, много проваляния, и няколко решения, в които съм сигурна.

Мотивите и защо фолклор

Първият въпрос, който получавам: защо самодива? Защо не нещо по-модерно, по-минималистично, по-международно?

Защото минималистичното е навсякъде. И международното е безлично.

Самодивата е конкретна. Тя е наша – Bulgarian, от горите ни, от приказките ни. И когато я гледам като образ не виждам митология. Виждам жената на пътеката. Дива. Свободна. Своя.

Фолклорните мотиви не са декорация. Те са начин да кажеш: тази дреха е правена с мисъл за конкретна жена, с конкретен характер. Не за масата.

Когато хора питат откъде е джърсито, те питат не заради логото. Питат, защото нещо в него говори. А неща, които говорят, имат корен.

Кройката и защо точно така

Жените в МТБ дълго са носили намалени мъжки модели. По-тесни на раменете, по-дълги на ръкавите, неудобни в кръста.

Аз исках кройка, която не се качва нагоре при движение. Която не стяга в раменете с раницата. Която стои добре и когато седиш на велосипеда, и когато си слязла и говориш с хора на паркинга.

Звучи просто. Не е просто.

Пробвах няколко варианта преди да стигна до сегашната кройка. Карах с тях. Снимах се. Питах жени, с които карам. Гледах дали се вдига при каране.

Дребни неща, които хич не са дребни.

Материята -защо тази

Търся баланс между две неща, които не обичат да стоят заедно: лекота и издръжливост.

Планинското каране не е шосе. Клоните чопкат. Падаш понякога. Сядаш по земята и по камъни. Материята трябва да издържа – не само едно лято.

В същото време при качване изпотяваш и искаш тя да работи с теб, не срещу теб.

Текстилът, с който работя, е избран след тестове. Носила съм ги в топло време, при хладно, при дъжд и студ. Гледала съм как се държи след пране. Как изглежда след няколко сезона.

Ако е преминало тестовете при мен на пътеката – готово в и за вас.

Малките серии – защо не произвеждам масово

Въпрос, който получавам от хора, занимаващи се с бизнес: „Защо не направиш повече бройки? Ще продаваш повече.“

Може би. Но не искам.

Малките серии означават, че всяко джърси е внимателно подбрано и помислено за кого ще е.

И означава нещо друго, по-важно: когато сложиш джърсито на Дива Самодива – не всяка втора жена на пистата е с него. То е твое. Различно. Именно ти.

Масовото производство убива точно това – усещането, че нещото е правено за теб, а не просто за пазара.

Накрая

Когато проектирам следващото джърси, питам се едно нещо: ако аз го сложа и изляза на пътеката ще се чувствам ли повече себе си или по-малко?

Ако отговорът е „повече“ продължаваме напред.

Ако не – обратно от начало.

Виж кои модели са налични в момента – линкът е в менюто. Сериите са малки и когато свършат, свършват.

Дива Самодива