Купила си си джърси. Карала си д него пет пъти. Сложила си го в пералнята и нещо се е случило с цветовете. Или се е скъсило. Или е раздърпано и увиснало. Техническата спортна материя не се пере като обикновени дрехи. Но и не е толкова сложно, нужно е да се внимава. Защо спортната материя е

Никой не говори за чорапите. А те са първото нещо, което усещаш, когато стъпиш на педала и последното, за което се сещаш, докато не те протрие. МТБ чорапите не са аксесоар. Те са разликата между 3 часа каране с усмивка и 3 часа, в които мислиш само за десния си пръст. Колоездене с чорапи „каквито

Стоиш пред две джърсита. Едното е тъмно, с окото на змея на ръкава. Другото е в топли земни тонове, с вятърна спирала. И двете са мъжки МТБ джърсита от Дива Самодива. И двете са направени за планината. Но не са за едно и също каране. Две джърсита. Два стила. Един избор. Мъжката линия на Дива

Първия път стоях пред гардероба 20 минути. Спортен сутиен – ясно. Тениска — коя? Къси панталони? MTБ е изискващ спорт и трянва добра подготовка. Качваш се потна, спускаш се студена, минаваш през сянка и през слънце в рамките на 10 минути. Дрехите ти трябва да издържат на всичко това без да мислиш за тях. Ето

Преди да го облечеш, Самодивата вече е била там. В българските легенди тя живее в гората – красива, дива, необвързана с никого. Не моли за разрешение да съществува. Просто я има. И когато караш по корени и сипеи, по пътеки, които никой не е разчистил за теб, правиш точно това, което тя прави открай време.

Тя кара колело в планината. Ти искаш да ѝ подариш нещо свястно. И някъде между „термос“ и „ръкавици от интернет“ усещаш онази позната паника – какво, по дяволите, се подарява на жена, която сама си знае екипировката по-добре от продавача в магазина? Дишай. Има начин да не сбъркаш. Защо термосът вече не работи Не е,

Защо джърситата на Дива Самодива изглеждат точно така Всяко решение в дизайна на джърсито – кройката, материята, мотивите – е взето след грешка. Или след въпрос без добър отговор. Или след момент, в който съм сложила нещо чуждо и съм разбрала какво не искам. Не съм тръгнала с перфектна визия. Тръгнала съм с ясно усещане

Страхът преди трейла и защо не изчезва (и защо не трябва) Стоя на входа на пътеката и гледам надолу. Не е толкова страшно. Поне на думи. Обективно погледнато карала съм и по-трудни. Ама точно сега краката сякаш не ме слушат, ръцете стискат кормилото малко по-силно от нужното, и в главата ми тихо, но упорито, звучи:

Защо създадох Дива Самодива Имаше един момент на пътека — не мога да кажа точно коя, защото тогава не броях маршрутите, просто карах — когато се огледах и осъзнах нещо, което ме спря по-сигурно от всеки камък. Бях облечена в джърси, което не ме представяше изобщо. Не беше грозно. Беше… нищо. Безлично. Можеше да го