Защо джърситата на Дива Самодива изглеждат точно така

Всяко решение в дизайна на джърсито — кройката, материята, мотивите — е взето след грешка. Или след въпрос без добър отговор. Или след момент, в който съм сложила нещо чуждо и съм разбрала какво не искам.

Не съм тръгнала с перфектна визия. Тръгнала съм с ясно усещане за несправедливост: жените, които карат сериозно, заслужават дреха, която ги представя. И от там нататък — много проби, много проваляния, и няколко решения, в които съм сигурна.

дива самодива образ джърси

Мотивите — защо фолклор

Първият въпрос, който получавам: защо самодива? Защо не нещо по-модерно, по-минималистично, по-международно?

Защото минималистичното е навсякъде. И международното е безлично.

Самодивата е конкретна. Тя е наша — Bulgarian, от горите ни, от приказките ни. И когато я гледам като образ — не виждам митология. Виждам жената на пътеката. Дива. Свободна. Своя.

Фолклорните мотиви не са декорация. Те са начин да кажеш: тази дреха е правена с мисъл за конкретна жена, с конкретен характер. Не за масата.

Когато хора питат откъде е джърсито — те питат не заради логото. Питат, защото нещо в него говори. А неща, които говорят, имат корен.

Кройката — защо точно така

Жените в МТБ дълго са носили намалени мъжки модели. По-тесни на раменете, по-дълги на ръкавите, неудобни в кръста.

Аз исках кройка, която не се качва нагоре при навеждане. Която не стяга в раменете при натиск на кормилото. Която лежи добре — и когато седиш на велосипеда, и когато си слязла и говориш с хора на паркинга.

Звучи просто. Не е просто.

Пробвах няколко варианта преди да стигна до сегашната кройка. Карах с тях. Снимах се. Питах жени, с които карам. Гледах дали се вдига ризата при завой. Дали ципът дразни брадичката при спускане.

Дребни неща — докато не са. Когато карат три часа, дребните неща са всичко.

дива самодива материя кройка джърси

Материята — защо тази

Търся баланс между две неща, които не обичат да стоят заедно: лекота и издръжливост.

Планинското каране не е шосе. Клоните чопкат. Падаш понякога. Сядаш на скали. Материята трябва да издържа — не само едно лято.

В същото време — при качване изпотяваш и искаш тя да работи с теб, не срещу теб.

Текстилът, с който работя, е избран след тестове — не след проспект. Носила съм го при топло, при хладно, при дъжд в началото на пролетта. Гледала съм как се държи след пране. Как изглежда след сезон.

Ако е преминало тестовете при мен на пътеката — пуска се в серия.

Малките серии — защо не произвеждам масово

Въпрос, който получавам от хора, занимаващи се с бизнес: „Защо не направиш повече бройки? Ще продаваш повече.“

Може би. Но не искам.

Малките серии означават, че всяко джърси е внимателно. Не съм изпратила поръчка към фабрика и забравила. Знам кое парче е кое. Мога да стоя зад всяко едно от тях.

И означава нещо друго, по-важно: когато сложиш джърсито на Дива Самодива — не всяка втора жена на пистата е с него. То е твое. Различно. Именно ти.

Масовото производство убива точно това — усещането, че нещото е правено за теб, а не просто за пазара.

Накрая

Когато проектирам следващото джърси, питам се едно нещо: ако аз го сложа и изляза на пътеката — ще се чувствам ли повече себе си или по-малко?

Ако отговорът е „повече“ — продължаваме напред.

Ако не — обратно от начало.

Виж кои модели са налични в момента — линкът е в менюто. Сериите са малки и когато свършат, свършват.

Дива Самодива

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Shopping Cart
Scroll to Top